През последните години населението на България намалява по-бързо отколкото през най-страшните периоди в историята, а политиците редовно прокламират, колко добре живеят българите и как ще решават проблема с демографската криза.
Също така ни убеждават, че демографската криза в България била характерна и за другите развити държави, но нека видим данните.
За 2018 г. те не са налични (малко странно за държава лидер в информационните технологии), но според големите болници раждаемостта е с 8% по-ниска спрямо 2017, т.е. и през 2018 тенденцията се запазва и става даже още по-зле.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Раждаемост_в_България
От по-детайлния поглед на наличните данни се забелязва, че в рамките на 5 години, от 2005-та до 2009-та има нарастване, а това означава, че положителната промяна се е случвала. Този факт е оптимистичен, защото показва, че промяната възможна.
Тук възниква големият въпрос, какъв е основният фактор за демографската криза и по-конкретно, какво по-различно се случва от 2005-та до 2009-та, което води до повишаване на раждаемостта?
Ако разгледаме данните за ръстът на заплатите през годините, се за белязва много ясна зависимост между ръстът на икономиката/заплатите и раждаемостта.
Нарастването на заплатите, което е най-значително в периода 2006-2009-та съвпада с периода, в който има най-голямо нарастване на раждаемостта. От това може да се направи изводът, че основният фактор са ниските доходи, а основният проблем за демографската криза е твърде бавният темп, с който те нарастват.
Съответно, стигаме и до простото решение, че чрез адекватно повишаването доходите на населението може (не само на теория, а и на практика) да се реши демографският проблем в България.